Фотографията ни помага да запазим красотта на мига около себе си, да съхраним спомените си и да можем да се върнем по-късно към тях. Фотографията може да направи от нас художник, който без четка и бои създава картини.  

Думата фотография произлиза от гръцките думи φως, фос (светлина) и γραφις, графис (писец, четка), означаващи заедно „рисуване със светлина“.

Началото на фотографията може да се отнесе към времето преди новата ера, когато Аристотел, (384 - 322 пр. н. е.) опитвайки се да разгадае слънчевите затъмнения наблюдавал как зад тесен отвор се вижда образът на слънцето и за пръв път описал принципа на явлението.  Този принцип стои в основата на познатата ни днес – камера обскура. Арабският или персийски физик Абу Али ал-Хасан Ибн ал-Хайтам (965-1040) или извистният като Абу Али Алхазен доразвива описаното явление от Аристотел. Той изглежда е написал около 92 творби, от които над 55 са оцелели. Основните теми, по които той пише, са оптика, включително теория на светлината и теория на зрението, астрономия и математика, геометрия и теория на числата. Той построява първата камера обскура и пинхол камера.

Леонардо да Винчи (1452-1519г.) е следващия учен, който доразвива идеята и описва обстойно камера обскура в скиците и бележките си. Той се е опитвал да разгадае тайната на човешкото зрение и разглежда камера обскура като „изкуствено око”. Той е бил особено обезпокоен от факта, че изображението в камерата е обърнато. С цел да отчете факта, че човешките същества виждат обектите по правилния начин, а не обърнати, да Винчи е направил няколко предложения, включително и че човешкото око има няколко лещи, чрез които изображението се обръща.

Идеите на Леонардо да Винчи са продължени от оптикът Джовани Батиста дела Порта (Giovanni Battista Della Porta (1535-1615), който през 1558г. предлага да се използва огледало за коригиране на изображението. През 1569г. Венецианският благородник Даниел Барбаро потвърждава ползата от използване на лещи и огледало и постига по-нататъшно подобряване чрез добавяне на регулируема диафрагма на блендата. Може да се каже, че всъщност точно това е бил първия фото обектив.

Немският математик, астролог и астроном Йохан Кеплер (1571-1630г.) предлага вътрешните стени на камерата да са черни, за да се избегне дифузното отразявяне на светлината от тях.

За холандския художник Johannes Vermeer, творил през 17 век се предполага, че е използвал камера обскура като помощно средство при живописта. Тай е поставял лист хартия в самата камера обскура и по този начин правел скиците на картините си, които имат перфектна перспектива и геометрия. Някои от известните художници на 18 век също използват камера обскура. Най-известен от тях е Canaletto, чиято собствена камера обскура се намира в Correr Museum във Венеция. Английският художник портретист Джошуа Рейнолдс също притежава собствена камера, като устройството е било използвано и от художници – пейзажисти до изобретяването на химическата фотография през 1830г.

Камера обскура е предшественик на фотографската камера, но без чувствителната на светлина плака или филм. До 1550г. Камерата е била използвана основно от астрономите, за да могат да правят наблюдения на Слънцето, без да вредят на очите си. Първата публикувана илюстрация на камера (на този или какъвто и да е тип), е в една книга от 1545 г. от холандския математик и астроном Джема Frisius. Тя показва затъмнение, наблюдавано от него в Louvain през предходната година.

Ситуацията се променя в средата на 16 век, когато двама венециански автори предлагат да се постави изпъкнала леща в отвора на камерата за получаване на по-ясен образ. Daniele Barbaro през 1568 написва своето ръководство за архитекти и художници, а GB Benedetti го дапълва с математически формули. През 1585г. тези автори описват как да се получи от камерата изображение чрез проследяване контурите върху хартия на екрана. Други дори намекват за възможността за определяне на цветовете на проектираното изображение, макар че тази идея е проблематична. (Как може да видите цветовете на вашите бои в тъмнината на затворената стая?) В останалите от това време документи, се описват инструменти, които са под формата на затворени помещения, палатки или шатри, като хората са работили вътре. През 18-ти и 19-ти век камерите са били вече под формата на затворена кутия, с външен полупрозрачен екран. Наблюдателят е извън кутията, а не в нея. Един от проблемите, в сравнение със стаята тип камера е, че изображението трябва да се гледа под светлината на околната среда и така изглежда субективно по-светло.

Fox Talbot и френските пионери на фотографията, Ниепс и Луис Дагер (Niépce и Daguerre) построяват първите фотографски камери, чрез модифициране на камерата обскура.

Комбинирането на световния прогрес в две научни области, като оптиката и химията водят до появата на фотографията през 19 век.  Френският изобретател Ниепс (Joseph Nicéphore Niépce) – започнал да експерименира още през 1793г. Отначало снимките, които палучавал били нетрайни и много бързо избледнявали. За своите експерименти той използвал сребърни съединения, като се основавал на изобретението на Йохан Шулц от 1724г. Най-старата снимка запазена и до днес той направил през юни или юли 1827 год. (или 1826 според някои източници). През 1829г. Ниепс сключва договор за сътрудничество с Луи Дагер, но след четири години умира. Дагер продължава експериментите и през 1839 г. официално обявява, че е изобретил фотографския процес. Използвал и медна плочка със сребърно покритие, която нарича дагеротипия. Поставял плочката в самерата и след като я оставял за няколко минути светлината да я освети се получавало изображение, нарисувано от светлината, попаднала върху плочката. След това Дагер потапял плочката в разтвор на сребъран хлорид и по този начин успявал да получи траен образ, който не изчезвал след излагане на свитлината.  Патентът е закупен от френското правителство и така това изобретение става известно в целия свят. Дагеротипът печели популярност много бързо. До 1850г. Е имало над 70 фотостудия само в Ню Йорк.

Друг учен, който по същото време работел по този въпрос е английският изобретател Уйлям Хенри Фокс Талбот (1800 – 1877) (Henry Fox Talbot) Той e открил начин за фиксиране на изображението, получено чрез сребърния процес. Процесът, който той предлага за фотографиране на хора нарича калотипия. Неговото изобретение включвало нанасянето на слой от сребърен хлорид върху хартиен лист, или т. нар негатив. Негативния образ можел да се използва в последствие за получаване на неограничен брой позитивни копия. За своите фотографски открития, които са подробно описани в неговото произведение - The Pencil of Nature (1844), той получава медал от Кралското общество.

През 1889 год. Джорж Истман патентова първата целулоидна фотолента във вид на руло, а малко по-късно и първия фотоапарат, работещ с нея под името Kodak.

С това започва нова ера във фотографията.

Източник: http://en.wikipedia.org,  http://bg.wikipedia.org;