Решихме да се разходим до Етрополския Балкан с надеждата, че ще има сняг и ще можем да покараме ски. Хижа Стражата и хотел Кокалско имат изграден малък влек и ски писта със ски гардероб. Цените за нощувка са народни и човек може за малко пари да покара ски при сравнително добри условия. Хотел Кокалско се намира на 20 км южно от Етрополе и разполага с два апартамента, шест двойни стаи със собствен санитарен възел, както и стаи с 3, 4, 5 и 7 легла с общ санитарен възел на етажа. Ски пистата е осемстотин и петдесет метрова със ски-влек и ски-гардероб. Има ресторант с 50 места и битова механа с камина. Телефоните на хотела са - 0878 / 805120 0720 / 67340. Пристигнахме по обедно време и някои веднага се запътиха към ски гардероба. Пистата беше в много добро състояние, влека работеше и ето че се понесоха по бялата писта най-запалените скиори от групата. Тези, които не можеха да карат си направиха преход до върха на пистата и по билото на планината в рамките на около 2 часа. Времето беше чудесно за разходка из планината. Духаше слаб вятър, но от време на време се показваше слънцито и температурите ставаха със знак плюс! Изкатерихме се на най-високата точка, където е поставено обръщалото на влека. Горе вятъра беше доста по-силен и пронизващ. Направихме си снимки  и потеглихме надолу. Слизането се оказа по - трудно от изкачването. На няколко места около самата писта имаше навявания и затъвахме в снега, който достигаше 50-60см. Имаше много интересни дървета по пътя надолу. Особено ни впечатли едно изсъхнало дърво на чийто изсъхнал клон беше се вкоренило друго малко дърво. Снимах всичко интересно по време на спускането надолу. На няколко пъти слънцето огряваше върховете на планината, като в същото време над нас бяха надвиснали тежки облаци. Времето се променяше с всяка минута. Най-малките скиори се радваха най-много на пухкавия сняг и стояха на ските много стабилно. Начинаещите от групата не  посмяха да се качат до върха със ски-влека и правеха опити за спускане в началото на пистата, където има условия за обучение на начинаещите скиори и наклона е много малък. 

Неусетно деня започна да преваля и ето, че светлината вече и точно за снимки. Огрените от слънцето върхове нямаше как да бъдат пропуснати от един фотограф. Грабнах фотоапарата и хайде пак нагори по склона, за да имам видимост. Ето и няколко снимки от този момент, който беше за кратко време и ако не си на правилното място, можеш много лесно да го изпуснеш. При пейзажната фотография, за разлика от студийната не можеш да контролираш светлината. Тя се контролира от онзи, който е горе и пуска осветлението всики божи дин както и където си поиска!

Вечерта се спусна бързо над планината. Пробвах няколко нощни снимки и след това си спретнахме добър купон в ресторанта на хотела. Песни и танци почти до зори. Сутринта също беше накичила небето с красиви облаци, които макар и за кратко си струва да заснемеш, но за това упражнение трябва да се става рано и е трудно за изпълнение след късно лягане! Направихме си снимки пред хотела и поехме към Етрополе и околните му забележителности, които съм описала в един друг фотопътепис - Етрополски разходки.