Отново е есен и отново съм в Родопите. Този път времето не беше с мен. Пътувайки към Девин започна леко да ръми и облаците покриха бързо небето. От двата края на панорамния път се редуваха обагрени в топлите есенни цветове гори, поляни, селца. Есента през последните няколко години е много кратка и ако я изпуснеш, трябва да я чакаш още цяла година. Няма как да пропусна родопската есен и ето че тя беше дошла в пълната си сила. Очите не могат да се откъснат от този цветен килим застлал планината от горе до долу. Невероятни цветове от жълто до кафяво, преминавайки през всички нюанси на оранжевото и червеното. Дори само листата да погледнеш и в тях ще откриеш есенната палитра.
Вземам апарата и статива и не пропускам нито една отбивка около язовир „Цанков камък”! Бреговете му са много стръмни и няма как да снимам от нивото на водата, затова пък пътят е осеян с отбивки на които можеш да отдъхнеш, да се насладиш на красотата около теб и отново да продължиш по пътя си. Нивото на водата е доста високо в сравнение с това на язовир „Въча”. Направих стотина снимки от Девин до тунела в посока село Михалково и трябваше да се връщам, защото започна да вали доста силно. На следващата сутрин облаците отново бяха покрили цялото небе и ръмеше леко, но бях решила да отида до стената, за да снимам там. Долу в ниското течеше река Въча. Ако имаше поне още малко светлина цветовете на есенната гора щяха да бъдат още по-ярки и по-красиви. Въпреки мрачното и дъждовно време снимките от тази разходка не са за изхвърляне!

Продължих надолу към язовир "Въча" и пиейки ароматно кафе в хотел-ресторант „Чилингира” направих още няколко снимки на красивите извивки на язовира с плаващите къщички.