Етрополе ни посрещна с пролетни температури в края на месец януари. Имахме намерение да се разходим из града и околностите му. Първа спирка - Историческия музей на града, където разгледахме богатата експозиция. Етрополе има над 2500 годишна история. Първото селище възниква по тези земи още през VII-VI век преди Хр., като първите му заселници са траките от племето трибали. Селището се намира на важен кръстопът, свързващ Дунав с Македония и Тракия. Смята се, че името на Етрополе идва от тракийския корен "етр" - вода, т. е. водно поле или е със славянски произход от "онтър" /вътре/, което е преминало в старобългарски език като "йетър" - "вътре" в смисъл на "вътрешно поле, обградено от хребети". През 16 - 17 век Етрополе се превръща в преуспяващи селище с развито рударство и занаяти, свързани с него. През този период в града и манастира "Св. Троица" (Варовитец) възниква Етрополската книжовно - просветна и калиграфско - художествена школа. Тук се преписва библейска и богослужебна книжнина. Първото килийно училище в манастира датира от 1613 г. През 1749 година селището е разрушено от земетресение, но будните планинце бързо го възстановяват. През Възраждането градът заема достойно място във всенародния културен и национален подем. През 1828 - 1830 година в града е построена една от първите училищни сгради, пригодени за взаимно училище. През този период се наблюдава и засилено църковно строителство. През 1866 г. Мидхат паша построява през прохода Арабаконак нов главен път от София за Северна България. След като през 1866 година градът отпада като околийски център, той постепенно запада. Будните етрополци напускат родния си край и се отправят към големите азминистративни центрове. Замират занаятите и търговията. През 1870 година Левски създава Таен революционен комитет с председател Тодор Пеев. Етрополци участват в легията на Раковски, в четите на Хаджи Димитър,и Стефан Караджа, на Панайот Хитов, Христо Македонски и Христо Ботев. Етрополе е освободен от турско робство от Западния отряд на ген. Гурко на 24,11,1877 година. В средата на XX век Етрополе започва да се развива като курортен град, използвайки благоприятните си природни и културно-исторически забележителности. Това научихме от посещението на ист. музей на града.

   Следващия обект беше часовниковата кула - една от най-старите в България, висока 20 метра, зидана от речен камък. Тя е изградена през 1710 година от майстор Тодор като наблюдателна и отбранителна. През 1821 г. кулата е преустроена в часовникова. Опитният майстор Дидо изработва часовниковия механизъм, а камбаната е взета от разрушената църква на манастира "Св. Атанас". Кулата е реставрирана, часовникът работи точно и до днес. Обявена е за архитектурен паметник на културата. Имахме около час и половина време да се разходим и чувайки носещата се над града духова музика попитахме от къде идва тя. Отговориха ни, че всяка неделя от месец януари етрополци прознуват на някой от близките хълма Свети Атанасий. Палят се огньове и хората излизат в планината да се повеселят и да изгонят зимата. Показаха ни пътеката, по която трябваше да се качим на върха и трима души поехме нагоре през брезовата и борвата гора. Пътеката беше доста стръмна, но това не ни разколеба. Имахме на разположение около час време. Най-после сме на върха. Имаше няколко големи огнища в които се печаха пърленки, шишове с мръвки и други вкусотии. Младежкият духов оркестър засвири и хората веднаха завиха кръшни хора. Поиграхме и ние на хорото и опитахме от пърленките, с които ни почерпиха местните жители. Ако имахме повече време щяхме да поостанем още, но трябваше да се връщаме към групата, която ни чакаше в центъра на града.

Ето още снимки и видео от този празник на етрополци -  "Камичето" събра десетки етрополци

Следващия обект от маршрута беше църквата Света Троица и Етрополския водопад. През 16 - 17 век в манастира “Св. Троица” (“Варовитец”), на 5 км югоизточно от града, възниква Етрополската книжовно-просветна и калиграфско-художествена школа, която е най-голямото книжовно средище в Северна България през ХVІ-ХVІІ в.. Там се преписва библейска и богослужебна книжнина със собствен оригинален стил на изписване и украса. Запазени са 76 тома ръкописи. През 1613 г. в манастира се създава килийно училище. В края на 18 век такива училища се основават в града, в църквите и метосите на Рилския, Зографския, Гложенския и Черепишкия манастир. През 1811 г. в Етрополе е открито обществено килийно училище. Манастирът е разположен на травертинова тераса в северното подножие на Черни връх в Етрополската планина. Изненада ни с добрата си визия - както отвън, така и отвътре. Стенописите бяха реставрирани и грееха с ярките си цветове. Дворът беше почистен и подреден. Посетихме и скривалището на Васил Левски, в което е подредена малка експозиция.

Някои се полюляха и на люлките в двора на манастира, предназначени за децата. Детското в нас не бива никога да умира!!!.

Поехме по екопътеката към водопада. След около 10-15 минути видяхме и самия водопад "Варовитец", водещ началото си от карстов извор. Нямаше много вода, но сигурно при пълноводие е много хубав. Напролет ще трябва да се идава отново на това място, за да го снимам. Самата екопътека е открита в края на миналата година и в нея са вложени доста средства по оперативна програма "Развитие на туризма". По цялата й дължина има места за отдих, люлки и пързалки за децата. Близостта й до град Етрополе я прави едно чудесно място за разходки в почивните дни на местните жители и на много туристи от цялата страна. 

Общината е вложила един милион лева за устойчиво развитие на туризма - реконструкция на часовниковата кула и на 5 църкви с принадлежащите им територии, както и на екопътека до Етрополския манастир; реконструкция на три детски градини, с цел подобряване на енергийната ефективност; два обекта в социалната сфера – Център за деца с увреждания и Дом за стари хора. Явно кмета на град Етрополе и общинския съвет си вършат много добре работата и със сигурност туризма в този край на България ще се развива в следващите години още по-добре, отколкото до сега. Много е направено и Етрополе вече има европейски вид!

      В района на Етрополе има доста туристически обекти, които можете да посетите: хижа Старопланинец, хижа Рудината, хижа Чавдар, хижа Мургана, хижа Кашана, хижа Стражата и хотел Кокалско, където има добри условия за ски! Може да прочетете фотопътеписа ми за хотел Кокалско и да разгледате снимките от там в тази статия - Зимни разходки из Етрополския Балкан