В края на месец септември едно пътуване до Гърция ме накара да напиша този пътепис, или по-точно фотопис за този красив остров. Тръгваме от храм - паметник Александър Невски в 19:00 часа! Във фотографския час София беше обляна с красива вълшебна светлина и ме накара да изкарам фотоапарата и докато чакахме да пристигнат всички и да запълнят местата в автобуса направих няколко снимки на все по-чистата и все по-красивата ни столица!

Очаква ни дълъг нощен преход и след обичайното проверяване и настаняване по местата автобуса потегля към границата. След студеното и дъждовно лято в България надеждата ни беше да случим на слънце в Гърция. Пристигнахме на границата около полунощ и след като стигнахме магистралата за Игуменица се приготвихме за сън. Кой както може и кой както успее да поспи ще е от полза. На зазоряване сме в Игуменица. На кея ни чакаше ферибот, но имаше около 2 часа до часа за тръгване. Абе то фотографско сърце не трае - ето и малко снимки от Игуменица. 

С изгрева на слънцето потегли и ферибота. Имахме почти два часа време до Корфу и се разходихме по всички палуби. Морето беше спокойно, без обичайните вълни. Поснимах приближаващите и отминаващите островчета. В далечината започнаха да се виждат бреговете на Корфу. Имаше мараня и се усещаше високата влажност на въздуха. 

Ето, че наближаваме острова и сякаш от булото на маранята изплува крепостта - всъщност първата от двете крепости на острова. 

Корфу ни послещна със слънце, синьо и чисто море, много оживено крайбрежие, осеяно с кораби, яхти, лодки, големи круизни кораби и много туристи, въпреки края на сезона. Температурите бяха точно такива, каквито ни се искаше да бъдат - около 30 градуса, но високата влажност на въздуха беше непоносима за хора, живели само на континента! От Корфу тръгваха и пристигаха плавателни съдове и самолети от цял свят. На летището на острова в най-оживените моменти и в разгара на сезона излитат и кацат по около 100 самолета!

Седиш си в кафенето, пиеш си кафето или бирата и гледаш излитащите и кацащите самолети на една от най-късите и тесни писти в света!

Настанихме се в хотела, който се намираше в Gouvia - едно от най-близките населени места до най-големия град на острова гр. Корфу. Gouvia e само на 8 км от гр. Корфу и се оказа, че има и градски автобуси до полунощ до и от столицата на острова. Govia имала най-хубавия плаж на острова - така ни каза местната екскурзоводка! Не бяхме очаровани от плажа - пясък нямаше, само дребни разноцветни камъчета. Без да си платиш за шезлонг около 4 - 5 евро май няма как да лежиш на плажа върху тези камъни и да се печеш. Щом това е най-хубавия плаж - какви ли са останалите???

Хотелът не беше от най-луксозните, но за тази цена - няма как да искаме по-добър. В стаите имаше климатици, но ако искаш да ползваш такава екстра, трябва да си доплатиш! Точно като в Гърция! Не успяха да ни изненадат - бяхме се настроили за такива ЕКСТРИ!

Ето го и хотела!

   и плажа, който беше зад самия хотел!

Първият ден мина в доспиване от нощния преход и вечерта се разходихме из старата крепост на столицата на острова - град Корфу, която беше добре осветена и входа беше безплатен за нощните посетители. Качихме се на крепостта и оттам се виждаха красивите светлини на града. Горе на самата крепост имаше доста туристи, които също като нас искаха да погледнат от високо към осветения град. Имаше и работещо заведение, което беше пълно с нощни посетители. 

През следващите два дни посетихме едни от най-забележителните места на острова:

• двореца Ахилион - лятната резиденция на австрийската империатрица Елизабет, намиращ се на 10 км от град Корфу на най – високата част на малкото село Гастури. Ахилион е луксозна и красива вила и е била построена за Елизабет фон Вилтелсбах, императрица на Австрия или както я наричат местните "Принцеса Сиси“. Дворецът показва любовта на императрицата към гръцката митология и тя се нарича Ахилион в чест на гръцкия герой Ахил. Вилата е построена през 1892 от италианския архитект Рафаел Карито. Принцеса Сиси прекарвала на вилата всяко лято. След смъртта на Сиси, или по-точно след нейното убийство, дворецът сменя няколко собственика и дори функционира като казино известно време, но интериорът и мебелировката са запазени. Германският кайзер Вилхелм II, който притежава мястото от 1907 до 1914 г., поръчва изработката на статуята Ахил Победоносец, извисяваща се на 8 метра височина. Статуята се намира на мястото, където се открива една от най-хубавите гледки от двореца към морето. 

• Палеокастрица (Palaiokastritsa) - курорт и община в префектурата Корфу.  Палеокастрица в превод означава „Стария замък“. Посетихме манастира на Палеокастрица Св. Мария, който е основан през 1225г. Самият манастир е построен върху останки от крепост или замък, оттам идва и значението на името на града. Манастирът е бил разрушаван два пъти – през 1403г. и 1537г.

•  Kerkyra Най-големият град на острова (население 28 185) също се казва Корфу (Керкира). Наричат го столица на острова. Старият град на Корфу е под закрилата на UNESCO. Архитектурният му характер е силно повлиян от венецианския стил, тъй като венецианците са живели за дълъг период от време тук. Малките и тесни улички и арките на старите сгради  особено напомнят на Венеция. От тридесет и седемте гръцки църкви, най-важните от тях са катедралата на града, църквата, посветена на Дева Мария (η Παναγία Σπηλιώτισσα); църквата на Свети Спиридон, в която се намират мощите на светеца покровител на острова. Намиращият се наблизо остров, известен като Понтикониси (на гръцки означава "миши остров"), макар и малък, е много зелен и на него се намира манастира Пантократор (Μοναστήρι του Παντοκράτορος); Островът носи това име, защото когато се гледа отдалеч прилича на (мишка) опашка. 

Основните цветове на къщите в Гърция са синьо и бяло, но на остров Корфу не е така. Цветовете са в топлите нюанси на жълто, оранжево, червено и светло кафяво. Тази цветна палитра също напомня за венецианското присъствие по тези места. 

С площ от 588 кв. км и население около 40 000 души, бреговете на Корфу се мият от топлите ласки на Йонийско море и безкрайния лазур на Адриатика. Източното му крайбрежие граничи с Албания, а на юг зад хоризонта са островите Левкас и Итака, родното място на Одисей. Според легендата Посейдон се влюбил в красивата нимфа Керкира. Откраднал я и я отвел на непознатия остров. В изблик на нежни чувства дал името й на това парче земя. Корфу всъщност е свободен превод на италианско-венецианската версия Корифо - град на върховете. Това дошло от наличието на двойка планини около залива на главния град.

В период от 350 г. доста завоеватели са се опитвали да завладеят острова - от спартанците до император Октавиан. Съдбата на малките народи е да имат велики покровители. И на Корфу като нас са били под чуждо управление. Ама под това на Венеция! Именно поради тази причина се сдобили с опера, театър и много други културни придобивки? През 400-те "венециански" години островът отблъснал 4 обсади на турския флот. Решителна се оказала изумителната ефективност на построената от венецианците крайбрежна крепост, която съществува и до днес. Тя устояла на всички атаки и спасила живота на всички скрили се зад дебелите й стени.

Така Корфу останал единствената гръцка територия, незавладяна от турците. Спирането на османското нашествие било причина Корфу да се  превърне в бастион на западната цивилизация. През XIX в. островът сменил няколко собственици, като в годините около Кримската война руснаците са владяли острова заедно с турците. По време на Първата световна война българската и австрийската армия така насмели сръбските си противници, че единственото спасение за тях било да се скрият на Корфу. И имало голяма вероятност да стъпим и ние на острова, но се оказало, че за пореден път сме в лоша компания. По времето на втората световна война и фашистите са били за кратко на острова. Едва след 14.10.1944 година островът получава свободата си. 

Въпреки, че този малък къс земя, който се намира между 3 морета - Ийнийско, Адриатическо и Средиземно да е бил владян от най-различни завоеватели, сякаш всеки е допринасял по малко за неговото сегашно състояние. Най-зеленият остров на Гърция. Да - наистина е зелен - има над 3 милиона маслинови дръвчета! Но като казвам дръвчета не разбирайте фиданки. Маслиновото дърво живее средно 500 години. Освен маслините, които са навсякъде има и много вековни кипариси, които стърчат като огромни свещи над маслиновите гори. По времето на англичаните са внесени и много растения, които не се срещат на други места в Гърция.

Друго интересно растение е кумкуатът. Той е екзотичен деликатесен плод и се среща само на острова. Плодът е оранжев плътен, месест, сладък с фин цитрусов аромат. В северната част на острова има над 6000 дръвчета. Корфу е единственото място в света, където произвеждат ликьор "Кумкуат". Родината на тези вечнозелени храстовидни дървета с миниатюрни плодове от рода на цитрусовите е Китай, затова често ги наричат китайски мандарини.